За мен

Името ми е Никола. От 23 години служа на Духовната дарба за изцеление. През 1991 г. с мен и моята представа за света се извършиха много сериозни промени. В рамките на месец-два преживях многобройни паранормални явления, докато се стигна до един момент на откровение, в който ми беше дадено да разбера, че всичко, абсолютно всичко, до което можете да се докоснете чрез вашата сетивност, ум, чувства е създателят на този свят – Господ.

Nikola Stoyanchev

И ето преди 23 години започнах да лекувам, да казвам на хората болестите, диагнозите им. Те бяха много шокирани, откъде аз зная това. А аз го зная от Този, който чувам да казва: „Кажи й, че съм болна от това, това и това, което СЪМ АЗ“. Тоест, Бог винаги говореше за нещата като за Себе Си. И от всичките тези, които говореха за христовите събития преди 2000 години, един от допуснатите „разказвачи“ – евангелистът Йоан се е замислил, предавайки тези неща, как да ги каже на хората. „Как да кажа: Като каза да стане и умрелия стана, и водата стана на вино … и въобще ставаха тези изцеления и чудеса?“. И тогава, вдъхновен свише, защото аз го чувствам така, Бог му казва: „Слушай, кажи им: „В началото беше Словото. Словото беше в началото в Бога и Бог беше в Словото и всичко чрез Словото стана. И нищо от станалото не е станало без Словото и Словото беше Живот и Светлина на човеците.“ С други думи, в началото не е имало нищо друго, освен един Господ. И създавайки всичко от себе си, Той остава същност на създаденото. Дотука.

Всички ние сме учили малко или много химия. Като погледнем и си представим таблицата на Менделеев и виждаме елементите, от които е изграден видимия свят, трябва да се замислим защо всички елементи, колкото и драстично да се различават едни от други, са направени всъщност от едни и същи неща. Значи едни и същи субатомни частички, групирани от едно Слово, от една Идея, защото може да се напише точно как да стане – значи е Слово, те проявяват различни качества.

В материалния свят, още в началото, в неговата основа, е фиксирана нематериалната, абсолютно управляваща компонента – Идеята, Словото. Във физиката (и в науката въобще, но най-вече във физиката) можем да се запитаме, кое мотивираше алхимиците да търсят нещата едно в друго, да ги смесват, с цел да получат това, което искат. Във физиката на миналия век, най-будните умове в тази наука, посветиха своя живот в търсене на Единната теория на полето (ЕТП).

Защо? Кое ги мотивираше да го правят?

Интуитивно човек усеща, че вътре в себе си гравитира около една сила, която може би не може да си обясни, но чувства, че тя влияе върху съдбата му и върху съдбата на другите хора. Та, Единната теория на полето … И ето, Айнщайн, Подолски и Розен – трима учени, провеждат един теоретичен експеримент, който се състои в това: разцепвайки атом в силно магнитно поле се установява, че разлитащите се частички имат мигновено съзнание за това, къде се намират другите парченца на този атом, сякаш знаят какво става с тях. Айнщайн нарича това „нещо като телепатия“ или „нелокална връзка“ – Айнщайнова нелокалност. Това нещо не може да се обясни по научен начин и се приема, че светът има една мистична характеристика, която ние не познаваме и така си остава – „Парадокс на Айнщайн, Подолски и Розен“ или „АПР-парадокс“ във физиката. Говоря за това, защото лека полека нещата отиват натам.

Вече съвременната физика – в последните теоретични достижения, приема Твореца и нататък ще следват още по-интересни такива открития. Веднага след като това става известно в света на физиците, един друг физик – Александър Бел, веднага изказва една теорема. Буквално много бързо вдъхновен да подплати и с тази теорема парадокса, той казва така: Ако има една обективна вселена, тоест една вселена, която е реална, и уравненията на квантовата механика я описват, тоест те са структурно подобни на тази вселена, то за две частички, били някога в контакт, вече съществува една постоянна нелокална връзка, тоест телепатия.

Когато започнах да лекувам и хората тръгнаха при мен, първото нещо, което беше интересно е, че започнах да получавам много ясно връзка с всеки един от болните – от какво е болен и други неща, които влияят върху неговото здраве, разположение на духа, щастие, ако щете – и аз започнах да му помагам. Болният започва да чувства топлина, вибрация или охлаждане, някои заспиват, някои започват да играят гимнастика, нещо неподвижно започва да се раздвижва.

Гледайки и слушайки всичко това, за мен вече беше ясно, че в мен беше точно онова посвещение, на този Йоан, който разбира кристално ясно, че ако има един Творец на една реална вселена и Творецът е бил сам, то създавайки всичко от нея, няма как да не се окаже същност на всичко, което Е в този момент, Било Е, Е или ще Бъде. И така, ние винаги имаме проблем с Бога и никога с нещо друго, защото той просто Е всичко. Но, явявайки се същност на всичко, то Господ, бидейки само Живот, то вие си отговорете на въпроса дали тогава има смърт. Няма как да има смърт.

Първият извод от християнското посвещение, това което чрез Иисус, Христос е казал, е че няма смърт. Че ти не трябва да се депресираш от тези две дати, които виждаш на поменика, а да знаеш, че този, който е създал такова нещо, каквото е Живота и Човека, сигурно е направил и следващата крачка, за да не затвориш очите никога.

Тоест, когато започнем работа и хората почувстват лечението и започнат да си задават въпроси „Кой извършва работата в човешкото пространство?“ и че „Тази работа изисква абсолютна компетентност“ – не някакво знание, не нещо донякъде да знаеш, а абсолютна компетентност, ти тогава лесно ще стигнеш до извода, че би трябвало да е това, че си божествен по природа, че всяка частичка от теб поотделно Е Господ. Да поотделно, защото като следствие от Общата теория за относителността и принципа за неопределеност на Хайзенберг, физиците се съгласяват, че във всеки пиксел на пространството и времето съществува частичка и античастичка с безкрайна енергия. Безкрайна енергия. Значи всеки пиксел – нещо безкрайно малко, притежава безкрайна енергия. И какво се явява цялата Вселена – суперпозиция от тези безкрайно много пиксели с безкрайна енергия. Но безкрайно плюс безкрайно винаги си е едно и също. Тогава Вселената може да изчезне, но да остане само един пиксел. Е, тя ще бъде възвърната.

Защо? Защото има безкрайна енергия. И сега, значи някой извършва работа в нас – в болните ни тела и души – и ние се подобряваме. Работа. Науката и религията все още не можем да кажем, че са си стиснали ръцете. Науката предявява едни много тежки на пръв поглед изисквания – ние ще признаем религиозните истини, но това ще стане само, ако невидимите духовни сили оставят измерими следи върху едно материално тяло. И ето 25 години това нещо се случва.

One Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *