Молба

IMG_6667
Имам една молба към вас – записвайте си това, което ви се случва. Пишете какво сте усетили тук, по време на лечението, това което сте усетили вкъщи, защото всичко това, което ние ще почувстваме от гледна точка на науката е чудо, чудо което никъде не се изучава и ние нямаме усещането, че духовните факти са реалност. А когато всички заедно заговорим за тия неща, за това изцеление, за тази конкретна работа, която сме започнали, за да сме добре, да сме здрави – можем да ги задържим в общественото съзнание, за да разберат хората, че какъвто и да е проблема, то той е духовен.

Никола Стоянчев

One Comment
  1. Здравейте, господин Стоянчев!
    Преди да започна да пиша знаех какво точно да Ви попитам, но сега вече – не.
    Фактът, че Ви пиша, означава, че имам проблем, но кой би си признал! Разбрах посланието Ви, че Господ Бог е във всяка една частица от мирозданието, следователно е и в нас и затова говори и от наше име. Но как и защо тогава , като Същност, допуска страданието и смъртта на формата, която Е приел? Разбирам, че за Него всичко това е една реална илюзия, че е сцена, на която всеки сам е сценарист, режисьор и актьор на собственото си битие и битуване. Разбирам, че ние сме Неговите сетива и че другото Му име е Съвест, която е наш Коректив. Само че какво да прави човек, когато процесът на коригиране е дълъг и мъчителен, когато води след/със себе си чувство за безпокойство и паник-атаки, загуба на интерес към живота? А ако това е комбинирано и със здравословни проблеми на физическо ниво? Банално, нали! Просто човешко! Вие сте проявление на реалната, видимата, сетивната надежда, че път и спасение за тялото, духа и душата на човека има. А упованието, само по себе си, лекува.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *